Имало едно време, една летяща панда, която живеела на облаците. Нейният дом не бил само един облак, защото тя много обичала да пътешества  и използвала за къща най-близкия до нея.

Летящата панда си имала хоби, правила играчки за останалите животни, за да ги радва. Един ден тя решила да направи играчка за нейната далечна роднина – бялата мечка. Седнала и започнала. Първо й направила главата от чорап и я напълнила с вълна. След това прикрепила тялото, което било направено от останала част на чорапа, напълнила отново с вълна и завързала задната част. За очи сложила две копчета. И ето, че играчката била готова. Летящата панда решила да изпрати куклата по пощата, защото не обичала студа. Написала и писмо, което сложила в колета:

Здравей, Пухчо!

Изпращам ти тази играчка, която все още си няма име.

Ти ще си я кръстиш.

Направих я за теб, защото ти обичаш много играчки, които са направени във въздуха!

С обич, Панда Коледа

На другия ден получила отговор от бялата мечка Пухи.

Много ти благодаря за играчката,

много ми харесва! Ще я покажа и на другите бели мечки.

Кръстих я Змийчо.

Поздрави от Северния полюс,

Пухчо

Следващата седмица бялата мечка изпратила второ писмо, в което пишела:

Здравей, Панда Коледа!

Тази седмица при нас на Северния полюс, дойде някакво бебе, което имаше табелка с името му „Василена“.

Пандата отговорила с друго писмо, в което пишела, че може и да познава бебето, затова ще отиде при тях да го провери, но ще е след една седмица, защото трябвa първо да си намери дебел кожух.

Седмица по-късно Панда Коледа пристигнала и отишла веднага при Пухчо. Познала бебето и казала, че ще се обади на своя пандафон, за да си го приберат. Когато дошли родителите, те също носели табелки със своите имена. Майката се казвала Елеонора, а бащата Николай. Всички били доволни и щастливи и отпразнували на Северния полюс.