Имало едно време една принцеса на име Анабел. Тя била красива, умна и много добра, а също така и кралска дъщеря. Но един ден срещнала зъл магьосник. Той искал да вземе нейния медальон, който се предавал от поколения на поколения в нейното семейство. Станал приятел с Анабел. Тя мислила, че е добър, и го пуснала в покоите си. Той видял къде държи медальона и през нощта се превърнал в мишка и го откраднал. На сутринта Анабел се събудила и видяла, че медальонът го няма. Тя се страхувала да каже на родителите си. Имала един приятел на име Кловър. Той бил зайче. Тя споделяла всичко с него. Само Кловър знаел, че медальонът е вълшебен.

– Не се притеснявай, Анабел. Ще открием крадеца – казал Кловър

– Ще направим същия медальон и ти ще бъдеш с него на бала. Крадецът ще го види и ще си помисли, че е взел фалшив. Вечерта ще се опита да вземе отново медальона. Аз ще приготвя едно топло мляко, което да изпием, и така няма да заспим. В полунощ те били будни, но се престорили на заспали. Магьосникът се превърнал в жаба и разменил медальоните. И тъкмо когато се готвел да скочи през прозореца, Кловър скочил върху него.

Медальонът бил спасен, а магьосникът хвърлен в тъмницата.

Анабел и Кловър си останали приятели завинаги.