Един слънчев ден младият принц излезе в гората на лов.Той се криеше в клоните на едно дърво в гората.Принца чака дълго,но така и не се появи плячка ,която си заслужава.След няколко часа се показа една голяма мечка.Принца вдигна пушката и я простреля.Раненото животно изрева силно и падна мъртво на земята.

Доволен от слуката си, принцът тръгна към двореца.Вървя, вървя и чу шум зад себе си.Обърна се ,но не видя никого и продължи по пътя си.След известно време  отново чу шум.Обърна се и извика:

–Хей! Излез не се крий, покажи се ,страхливецо! – никой не се показал.

Принцът се огледал наоколо и видя зелена мъгла около себе си.Той побягна ,но мъглата го настигна и го повали на земята.Тогава се чу гласът на добрия горски дух:

–Ти остави едно мече без майка,затова аз те превръщам в Мечо Чочо докато не извършиш три добри дела.Магията ще се развали когато станеш по-добър.

След няколко часа принцът се събуди като Мечо Чочо и  тръгна из гората.Точно преди Слънцето да залезе ,Мечо Чочо чу плач.Огледа се и видя малко зайче,  седнало на едно пънче да плаче. Мечокът си спомни думите на горския дух и тръгна към мъничето.В първия момент зайчето се изплаши ,но видя добродушната усмивка на Мечо Чочо ,който го попита:

–Искаш ли да ти помогна?

–Изгубих се в гората ,а мама сигурно се тревожи за мен –каза зайчето.

–Хайде ,ела, заедно ще я намерим.

Тръгнаха заедно из гората.Не след дълго дочуха разтревожените викове на Мама Зайка:

–Зайо! Къде си мило ми зайче?  – викаше тя.

Когато я чу Зайо ѝ отговори:

–Тук съм, мамо!Тук съм!

Зайо се втурна и я прегърна.Мама Зайка се уплаши от Мечо Чочо , но разбра ,че той е довел нейното любимо зайче и с поглед му благодари.

Мечокът се отдалечи и затърси място за да пренощува.На сутринта продължи своето пътуване .Дочу ми се ,че някой вика:

–Помощ,помощ, някой да помогне на баща ми!

Мечо Чочо последва едно малко сърне ,което го отведе до красив елен , който беше заплел рогата си в клоните на един гъсталак.Еленът беше много уморен от опитите си да се освободи.С няколко размаха на силните си лапи Мечо Чочо разкъса шубрака и освободи бащата на сърнето.Еленът бавно се изправи и каза:

–Благодаря ти!

С усмивка мечокът се обърна и продължи.Малко преди обед той достигна до малък поток.Наведе се за да пие вода и се и изплаши.Пред него седеше малко момиче и плачеше.Детето го погледна с ужас в очите ,но Мечо Чочо му намигна добродушно и каза:

–Не се плаши ,не ти мисля злото.Ще ти помогна с каквото мога.

–Изгубих се !От два дни обикалям гората и се опитвам да се прибера у дома.

Мечокът отвел момичето до близкото село защото много добре познавал пътя.Когато хората ги видели се изплашили.Въоръжени посрещнали пътниците ,но детето задъхано разказало как добрият мечок му  помага да се прибере.Накрая завърши:

– Ако не беше Мечо Чочо,сега вълците щяха да са ме разкъсали.Благодаря ти ,Мечо!

В този момент се появи горският дух :

–Ти изпълни три добри дела и аз отменям проклятието!

Мечо Чочо се превърна в принц , а хората ахнаха ,като видяха всичко това .Тогава той вдигна ръка и каза:

–Аз,принцът, заповядвам от днес никой да не посяга на беззащитни животни.

Думата на принца се превърна в закон.