maya

Беше един слънчев ден и полянката изглеждаше по-красива от всякога. Мая и Уили хвърчаха стремглаво към едно представление на делфините.

– Уфф! Все ме караш да бързам! Още е сутрин, а аз съм вече изморен от това препускане.

– Бързо, Уили! Ще пропуснем представлението.

– Още не е започнало, спокойно!

– Нямам търпение да го видя! Знам, че ще бъде фантастично. Ще видиш! Затова искам да заемем най-хубавите места, така няма да пропуснем нищичко.

Седнаха на ствола на едно паднало дръвче, за да наблюдават внимателно шоуто на делфините. Пред тях един пашкул висеше на малко клонче и им пречеше, но не смееха да го изместят.

След малко от пашкулчето се показала една красива шарена пеперудка. Мая учудено каза:

– Уили, погледни! От пашкулчето излезе тази очарователна пеперудка!

– Мая, хайде да я хванем и да я зaведем в пещерата на щурецa Флип.

И така те я задържаха и я отведоха в пещерата. Но там пеперудката се чувстваше много некомфортно, защото беше студено, влажно и тъмно. Пеперудката помоли Мая да я пусне на свобода. Но пчеличката отвърна:

– Пеперудке, аз искам да сме приятелки и се притеснявам да те пусна, защото няма повече да виждам твоята красота.

– Скъпа Мая, обещавам ти, че всеки ден ще идвам тук, за да се виждаме.

– Добре, пеперудке! Но внимавай и се пази от ловците на пеперуди.

– Чао, Мая, и ти се пази от ловците на пчели.

От този ден нататък пеперудката и Мая се виждаха всеки ден. Те си играеха и веселиха. Станаха най-добри приятелки.