Имало едно време едно семейство. Майката била плетачка, а бащата – художник. Те си имали много игриво и непослушно момченце. Един ден майката и бащата казали на детето, че излизат и го предупредили да не пипа платовете и дрехите, които майката била ушила, а бащата им бил нарисувал десените и картинките. Родителите излезли, а детето само това чакало. Веднагически грабнало ножиците и от дрехите и платовете не останало нищо, освен много, много скъсани конци. Когато на момченцето му омръзнало да съсипва дрехи, излязло на улицата да прави бели с другите квартални момчета.

Споменах ли, че в къщата на момченцето живяла една мишка? Не, не съм. Е, малки читатели, сега ви казвам: там живяла мишка, на име Мишо Мишоната. И този Мишо Мишоната не бил обикновена мишка. Той бил мишгьосник. Правел всичко, каквото си пожелаел, но бил един много подреден мишок. И точно, когато момченцето си играело навън, Мишо Мишоната излязъл да поогледа наоколо, тъй като наскоро се бил настанил в новото си жилище в къщата на момченцето и родителите му. И така, той излязъл от дупката си и насмалко да падне, като ударен от гръм. Като видял дрехите и конците наоколо, мишока се хванал за главата. Но се сетил какво може да стори. Щракнал с пръсти и всичко си станало, като преди. Бързо се върнал дупката си. Детето, като се прибрало и ахнало. Тъй като не повярвало на очите си, то ги разтъркало. Не, това не било сън, то открило на бюрото си миши стъпки и ги проследило. Така намерило Мишо Мишоната и двамата станали първи приятели. Те винаги си помагали, защото приятел в нужда се познава.