Живял някога един беден дървар с десет деца. Семейното му положение било съсипано – нямали пари. Бащата работел от сутрин до здрач, а майката се грижела за къщата. Един ден дърварят, като се прибирал, видял едно куче и група хора, които го измъчвали . Виждайки това , мъжът рекъл:
-Хей, хора, недейте така, ами не дай си Боже някой ден вие бъдете измъчвани така.
-Млъкни, бе, ти си беден, нищо не разбираш.
-Нищо не знам ли… Един ден ще видите вие.
Дърварят взел кучето и го прибрал у дома си. Жена му го чакала с нетърпение. Когато мъжът се прибрал, жена му, като разбрала за кучето, започнала да му се кара:
-Абе, мъжо,ние нямаме пари да се изхранваме, а ти тука куче си ми донесъл. То иска грижи.
-Спокойно бе, жена, ще видиш, че всичко ще се нареди.
В това време съседът решил да ги навести.
-Ей, съседе, как си , кога ще ми върнеш парите?
– Съвсем скоро!
-Е, това е добре, когато ги върнеш, ще почерпя децата ти.
На другия ден дърварят отишъл на работа, обаче петнадесет човека го чакали и той рекъл:
– Какво е това чудо? Много хора има днес .
А хората в един глас рекли:
-Имаш да ни даваш дългове, кога ще си получим парите?
– Спокойно бе, хора, ще ви платя, дайте ми малко време.
-Добре.
На другия ден отишъл на работа и какво да види – пак тълпа.
-Елате към края на седмицата.
-За последен път ти даваме отсрочка – казали хората.
Дърварят не казал нищо на жена си и отишъл в плевнята. Там с радостно скимтене го посрещнало кучето. Дърварят му дал коричка хляб и докато кучето ядяло, той започнал да го гали и да споделя чувствата си:
-Знам, че дължа на хората много пари, бих искал да ги дам , но нямам откъде. Едва изхранвам семейството си.
Тогава кучето се обърнало и проговорило с човешки глас:
-Ти ме спаси, затова аз ще изпълня твоето желание. До няколко дни ще имаш толкова пари, че семейството ти да не гладува, но няма да тънеш в охолство.
Дърварят не повярвал на очите и ушите си , помислил, че халюцинира и се прибрал да си легне.
На сутринта той отново отишъл в гората за дърва. И както си вървял и търсил подходящи дърва за сеч, се спънал.
-О, Боже,какво е това ?
Разровил в шумата и видял някакъв капак. Помъчил се да го отвори, но не успял, затова си помогнал с брадва и кол. Като отново дръпнал, какво да види – огромна делва с жълтици.
-Не може да бъде! Сънят, в който кучето ми каза, че ще имам пари, се сбъдна.
Дърварят се прибрал със златото вкъщи, разплатил се с хората и построил голяма къща за децата и красива колиба за кучето. Благодарение на него бедният дървар станал търговец на дърва.