Живял някога един беден дървар с десет деца. Семейното му положение било съсипано – нямали пари. Бащата работел от сутрин до здрач, а майката се грижела за къщата. Един ден дърварят, като се прибирал, видял едно куче и група хора, които го измъчвали . Виждайки това , мъжът  рекъл:

-Хей, хора, недейте така, ами не дай си Боже някой  ден вие бъдете измъчвани така.

-Млъкни, бе, ти си беден, нищо не разбираш.

-Нищо не знам ли… Един ден ще видите вие.

Дърварят взел кучето и го прибрал  у дома си. Жена му го чакала с нетърпение. Когато мъжът  се прибрал, жена  му, като разбрала за кучето, започнала да  му се кара:

-Абе, мъжо,ние нямаме пари да се изхранваме, а ти тука куче си ми донесъл. То иска грижи.

-Спокойно бе, жена, ще видиш, че всичко ще се нареди.

В това време съседът решил да ги навести.

-Ей, съседе, как си , кога ще ми върнеш парите?

– Съвсем скоро!

-Е, това е добре, когато ги върнеш, ще почерпя децата ти.

На другия ден дърварят отишъл на работа, обаче петнадесет човека го чакали и той рекъл:

– Какво е това  чудо? Много хора  има днес .

А хората в един глас рекли:

-Имаш да ни даваш дългове, кога ще си получим парите?

– Спокойно бе, хора, ще ви платя, дайте ми малко време.

-Добре.

На другия ден отишъл на работа и какво да види – пак тълпа.

-Елате към края на седмицата.

-За последен път ти даваме отсрочка  – казали хората.

Дърварят не казал нищо на жена си и отишъл в плевнята. Там с радостно скимтене го посрещнало кучето. Дърварят му дал коричка хляб и докато кучето ядяло, той започнал да го гали и да споделя чувствата си:

-Знам, че дължа на хората много пари, бих искал да ги дам , но нямам откъде. Едва изхранвам семейството си.

Тогава кучето се обърнало и проговорило с човешки глас:

-Ти ме спаси, затова аз ще изпълня твоето желание. До няколко дни ще имаш толкова пари, че семейството ти да не гладува, но няма да  тънеш в охолство.

Дърварят не повярвал на очите и ушите си , помислил, че халюцинира и се прибрал да си легне.

На сутринта той отново отишъл в гората за дърва. И както си вървял и търсил подходящи дърва за сеч, се спънал.

-О, Боже,какво е това ?

 

Разровил  в шумата и видял някакъв капак. Помъчил се да го отвори, но не успял, затова си помогнал с брадва и кол. Като отново дръпнал, какво да види – огромна делва с жълтици.

-Не може да бъде! Сънят, в който кучето ми каза, че ще имам пари, се сбъдна.

Дърварят се прибрал със златото вкъщи, разплатил се с хората и построил голяма къща за децата и красива колиба за кучето. Благодарение на него  бедният  дървар станал търговец на дърва.