Имало едно време цар, който живеел в голям и хубав дворец.Царят бил с добро и чувствително сърце.

Един ден видял много красива и грижовна девойка,която хранела бездомните животни,грижела се за тях и им помагала.Още от пръв поглед царят се влюбил в нея, но винаги като правил опити да се приближи, девойката побягвала в гората.Това много натъжавало владетеля,  затова решил да я проследи.

При следващата им среща, момата отново избягала, но владетелят се скрил зад един храст и я наблюдавал.Видял, че тя се превръща в стара жена и  не можал да повярва на очите си. Царят отишъл до нея, утешил я и избърсал сълзите й. Девойката му разказала за историята и проклятието си: злият цар от царството я проклинал всяка вечер да се превръща в стара и безпомощна жена,защото се ядосал,че тя е толкова хубава,а  неговите две дъщери –  много грозни.

Момата обяснила на царя, че проклятието може да се развали, ако вземат короната на злия владетел и го свалят от трона.Но за тази цел трябва да стигнат до двореца му.

Двамата минали през много изпитания и трудности,прекосили различни реки и планини и най-накрая стигнали до тъмния и мрачен дворец.Влезли вътре и видели лошия цар. Добрият владетел го предизвикал на дълъг и изморителен двубой.Накрая победил царят с доброто и нежно сърце.Взел короната и я поставил на главата  на момата.Тя отново се превърнала в красиво и добро момиче.Царят и девойката решили да се оженят.

Вдигнали голяма сватба и заживели щастливо до края на дните си.