Макс беше малък елф от работилницата на Дядо Коледа.Да,този Дядо Коледа,който изпъл- нява  желанията на онези деца,които са били послушни през годината.Макс отдавна живееше в голямата стара къща на Дядо Коледа и другото,което можем да кажем за него е,че не обичаше мно-го да стои на едно място.Та Макс се разхождаше в голямата къща,защото беше февруари и всички елфи си отдъхваха от коледната треска за подаръци.

Стълбите към тавана!Макс реши да разгледа вехториите там.Бързо заприпка по стъпалата и се озова сред разхвърляни стари вещи и играчки.Забеляза ,че в дъното  беше захвърлен стария чувал на Дядо Коледа,защото бяха ушили вече по-голям.Макс разтърси чувала и от него се раздаде слаб звук на камбанки.Опипа плата и видя,че в единия край имаше малка дупка.Погледна през нея и що да види! Откри му се странна гледка!Макс без да се замисля мушна главичката си в дупката и после цялото си тяло.А там пред него се разкри един нов,непознат  свят,който той тръгна с интерес да раз- глежда.

Внезапно Макс се озова в средата на широк път.Пред него се изправи стълб с много указател- ни  табели.Те стърчаха в различни посоки,но на всички пишеше –ЖЕЛАНОХОЛИЯ.”Каква ли е тази страна!”-помисли си той.”Не си взех дрехи,нямам и пари.”Затвори очи и реши да продължи.Когато ги отвори се озова на един широк площад.Пред него на каменните плочи под краката му пишеше: ”Добре  дошъл!Тук и без пари ще си купиш всичко,което си пожелаеш.”Любопитството на Макс беше толкова голямо,че веднага тръгна да разглежда.Продължи по улицата и забеляза един много голям магазин.Влезе вътре и видя стъклена витрина с много различни лакомства и сладкиши.Очите му при-влече една шоколадова торта.Макс усети,че е гладен и силно си пожела да хапне от нея.В миг тя се озова в ръцете му.Той лакомо започна да лапа.Замисли се ,че това му желание се изпълни само като си го помисли.Спомни си за табелките с надпис”ЖЕЛАНОХОЛИЯ”.Трябваше да разбере повече за та- зи необикновена страна.Реши,че кметът на града трябва да знае.

Излезе на улицата и срещна едно момиче с необикновени сини очи.

-Здравей!Аз съм Макс.Може ли да ми покажеш пътя към кметството?-попита елфът.

Момичето посочи една улица,която блестеше като злато.В края й имаше една висока сграда. Макс се отправи натам,изкачи стълбите и стигна до вратата.Тя се отвори сама и той влезе вътре.По коридорите имаше красиви ледени фигури.Макс ги гледаше и не можеше да откъсне очи от тях. ”Защо ли не се разтопяваха?”Един господин с очила го попита кого търси.Макс отвърна,че търси кмета. Чичкото с очилата каза,че трябва само да си пожелае да се види с него и това ще се сбъдне. Елфът затвори очи и си пожела.В следващия миг беше в кабинета на кмета.Както всички кметове и този изглаждаше много зает.Той вдигна очи и го погледна:

-За какво сте тук?-попита той.

Макс се обърка и не знаеше какво да каже.

-Извинете,исках да попитам…. –замънка Макс.

-Какво да попитате? -каза кметът и го стрелна с поглед.

-Моля Ви,обяснете ми!Как желанията ми тук се  изпълняват така бързо?

Погледът на кмета стана по-различен.Той седна на дивана с Макс и започна да разказва.

Преди много години децата от училището открили,че ако един добър човек си пожелае нещо ,но много силно и от сърце,то се сбъдва.Не трябвало да си вълшебник,за да сбъднеш желанията си. Оттогава в Желанохолия хората нямали пари и не ги използвали,за да си купят нещо,а само си поже -лавали и то се сбъдвало.

Макс стоеше объркан,защото беше елф и винаги прибягваше до вълшебства,когато искаше нещо.Излезе от кабинета на кмета и все още замислен напусна сградата.Искаше му се да остане тук, защото хората,които минаваха около него бяха усмихнати и щастливи.Взе решение да намери обрат ния път към къщи,но да промени всички хора от своята страна.Те да станат с добри сърца и щастли –ви,да мечтаят и да сбъдват мечтите си.

Затвори очи и си пожела да се върне в къщата на Дядо Коледа.Озова се на кръстопътя с табел- ките и видя чувала.Мина през дупката му и се оказа на стария таван.Спусна се по стълбите и отиде при  дядо Коледа.Въодушевен му разказа за приключението си.Дядо Коледа го изслуша внимателно, поглади брадата си и каза:

-Ти си умно елфче и знаеш,че добрината е много хубаво нещо.Трябва да променим сърцата на хората тук.Трябва ни едно голямо добро сърце като твоето и малко вълшебство.

Макс си затвори очите и си пожела всички хора да станат добри,усмихнати и щастливи.

Дали се е получило или  Макс трябва да опита отново?