Имало едно време едно момче на име Борис. Той бил на 9 години, със светло кестенява коса и кафяви очи. Много обичал да чете и си имал любима книга. Тя била дебела, с червени кожени корици и ма нея пишело с големи букви „Приказки“. Борис можел да чете от нея всеки ден. Много я харесвал!

Минали години. Момчето пораснало. Борис станал на 18 години, а любимата му книга… вече бил я забравил хвърлена под леглото си. Един ден той си събирал багажа, защото щял да учи в университет. Докато подреждал, видял книгата, но тя била заключена с катинар. Изведнъж Борис видял, че има нещо като малка вратичка и щом я отворил, видял, че вътре има ключ. Взел го и отключил катинара. Отворил книгата и цялата стая светнала. Той затворил очи, а щом ги отворил, бил в съвсем друг свят.

Там имало много цветя и дървета, но нямало жива душа. Само след минута се появили сред тази хубава природа много коли и забързани хора. Борис се огледал и си казал:

–Да не би всичко да се е преместило в книгата?!

Странно, но да. Човешкият свят се бил преместил в книгата! Но къде тогава бяха героите от приказките?

В същото време в човешкия свят по улиците се разхождали мечки, прасенца, принцове, принцеси в дълги рокли и много други приказни герои.

Едно момче от приказния свят на име Питър се озовало в стаята на Борис и видяло книгата. Започнали да я разглежда, но там имало само едно изречение „Да не би всичко да се е преместило в книгата?-казал Борис.“ Питър доста се учудил и викнал:

–Ехо?!

В приказния свят това „Ехо“ го чул само Борис. Той казал:

–Моля, помогни да се върна вкъщи.

И това, разбира се, се появило в книгата. Питър  го прочел и му казал, че той не знае как, но ще намери Оракула и той ще му каже.

И така Питър взел книгата и тръгнал по прашните улици да търси Оракула. След 3-часов път той го намерил. Обяснил му всичко, а Оракула  му казал:

–В приказния свят в моята колиба има ключ, който е в едно от чекмеджетата на скрина. Трябва някой да го вземе, но има и още книга-копие на тази, от която излязохме. Тя се появява само пред  най-смелите. Тя е книгата на смелостта.

–Ще успея! Ще върна всичко по местата!-казал Питър.

Той обяснил на Борис какво да прави и Борис тръгнал на път. Ден и нощ вървял. Минал много трудни изпитания-бил се с мечка, преминал огромни пропасти, но успял. Вече бил стигнал до една срутена колибка. Влязъл. Отишъл до скрина, отворил всички чекмеджета и най-накрая намерил ключа, но книгата я нямало. Тя все още не се появявала. Дали най-страшното предстояло?!

На Борис му се доспало много и легнал на леглото на Оракула. На следващата сутрин, чул женски глас. Скочил, излязъл на вън и видял, че една принцеса плаче.

–Какво става?-попитал Борис.

–Всичко изчезна.-казало момичето.

–Спокойно. Ще оправя всичко.-успокоил я Борис.

Но в същия момент изскочил мъж с маска и сграбчил принцесата. Борис скочил и казал на разбойника:

–Бий се с мен! Нея не я докосвай!

И така започнала битка, а в същото време в другия (нашия) свят Питър четял в книгата какво става. И се учудил защо има принцеса там.

Отговорът бил лесен. Това било момичето от сънищата на Борис.

А за битката между Борис и човека с маска, то се знае кой победил. Разбира се, че орис! Принцесата му благодарила и си тръгнала.

Изведнъж книгата се появила. Тя била също с катинар. Борис извадил ключа. Отключил книгата, затворил очи и я отворил.

В следващия миг всичко било както преди.  Разбира се, че орис! Принцесата му благодарила и си тръгнала.

Изведнъж книгата се появила. Тя била също с катинар. Борис извадил ключа. Отключил книгата, затворил очи и я отворил.

В следващия миг всичко било както преди. А колкото до момичето от сънищата на Борис, то то се появило две години след тази случка в живота на момчето. Те се оженила, а книгата с приказките от детството на момчето била заровена в една гора.