В красива малка къщичка до гората живеело семейство с двете си дечица Томи и Аника. Една сутрин тяхната мила майка ги помолола да отидат и да съберат от гората пресни плодове и гъбки, за да им сготви гъбена кашичка. Тя им дала една дървена кошничка и им казала да не се отдалечават много от дома им.

Томи и Аника отишли в гората и докато съирали плодове и гъбки едно бяло зайче изкочило от храстите. Те започнали да подскачат заедно с него и да се забавляват, но когато то се скрило те разбрали, че са навлязали много навътре в гората и са изгубили пътя за дома си. Като вървели по една тясна пътечка, стигнали до малка дървена къщичка. Почукали на вратата и им отворил един белобрад старец. Томи и Аника му разказали как докато събирали плодове и гъби се изгубили и го помолили да пренощуват при него, тъй като на вън вече се смръчавало. Старецът ги поканил, нагостил ги и ги сложил да спят. На сутринта за да му се отблагодарят, те му подарили кошницата с плодовете и гъбките. Той от своя страна им подарил една катеричка и им казал, че тя ще им покаже пътя до вкъщи.

Катеричката започнала да подскача от конче на клонче, а те тичали след нея по пътечката сред гъстата гора. Томи и Аника стигнали до дома си, а отпред на верандата видяли своята майка, която плачела за дечицата си. Когато ги видяла се затичала към тях и ги прегърнала силно. Толкова била щастива, че ги вижда живи и здрави, а Томи и Аника обещали винаги да я слушат и да не се отдалечават от дома.