Тъмно е. Много е тъмно. Но аз съм смела и продължавам да вървя. По тази пътечка ще продължа и все ще изляза на повърхността. Поне така каза екскурзоводът. О, там има човек. Да, наистина е човек. Дано да ми помогне!

– Кой си ти? Как се казваш? Аз съм Дани. Дойдохме да разгледаме тази пещера, но нещо се обърка. Загубих моята сестра и родители и сега искам да ги намеря отново.

– Не се притеснявай! Сега ще ти помогна! Аз съм Орфей! Ти чувала си за мен?

– Да, знам кой си. В часовете по български език и история сме те споменавали. Но не мога да повярвам, че сега си пред мен.

–  Да, така е! Знаеш моята легенда, нали? Тук съм в подземното царство да търся Евридика. Тя е толкова прекрасна и красива! Идвай сега с мен да ти покажа какво представлява това дяволско гърло, за което всички разказват. Много легенди се носят за това място. Но истината е, че и аз не съм виждал дявола. Не е чак толкова страшно, нали? Ти ходила ли си в други пещери?

– Да, била съм в много. Най-красивата беше Снежанка, най-трудната за качване – Ухловица, а най-дългата за сега – Ягодинската, защото четох в една енциклопедия, че най-дългата пещера в България е Духлата, но ще отидем и там с мама и тати.

– Браво на теб. Ето, на изхода сме вече. Беше ми много приятно да се запознаем, госпожице. Довиждане!!!

– Довиждане, Орфей! Дано пак де се видим!

…………

Ох, толкова е красиво тук. Страхотна каменна стена и дворец, и малки жилища, и патриаршията най-отгоре. А това там какво е? Това ли кулата на Балдуин. Ще отида, ще отскоча да погледна! Много ми е интересно. Значи съм в Търново, градът където мама е била студентка.

– Добър ден. Коя сте вие и от кои земи идвате в моето царство?

Кой ми говори с такъв равен и приятен глас? Кой е това? Някъде съм го виждала, а и жената до него също. О, това е цар Калоян! Да, спомням си много добре.

– Добър ден, царя честити! Добър ден! Аз съм Дани. Много ми е приятно. Искам да разгледам Царевец и да видя Балдуиновата кула.

– Чудесно, моето момиче! Ние ще те разведем из нашата столица. Знаеш, че аз държа на красотата и затова тази столица искам да бъде най-уредената и най-величествената. Най-отгоре е патриаршията, защото вярата е много е важна. Тя ни обединява. Тук долу е моят дворец. В него посрещам важни гости от близки и далечни земи. Тук пиша писма и слагам печатите с моя златен пръстен. Гордея се с моята армия и както вече знаеш, победих латинския император Балдуин на бойното поле при Одрин. Ще разказват векове наред за тази славна битка. Наистина разбих цвета на рицарството, защото няма по-силна държава от България. Ето погледни – красиви гори, сини реки, силни мъже и трудолюбиви жени.

– Много ти благодаря, царю!Много ми беше интересно!

– Няма нищо, моето момиче! Пак ела и пак ще те разходя!

……………..

Невероятно, толкова бързо минава времето. А тук в Копривщица е тихо. Като пред въстание. Всеки шета и върши нещо. И се подготвя. Тихо е, но ето, че отеква и първият куршум. Тодор Каблешков, смел и красив, на своя бърз кон минава покрай мен и ми казва да се пазя, че времето вече е дошло и ще се радваме на свободата. Но къде ли отиде той? Ето там се навел и пише ли нещо! Но това е „Кървавото писмо“! Въстанието наистина започва. Турците търсят заговорниците. А те всички се събират в двора на църквата и тръгват. Толкова са красиви в униформите си и как греят очите им. Наистина ще има свобода! Но защо всички пищят? Защо всички бързат и се спасяват? Ето го Бенковски с неговите верни бунтовници. Това е Хвърковатата чета, знаех си!

– Дани, Дани, добро утро! Хайде, време е вече да ставаме.

– Добро утро, мамо! Толкова ми беше хубав сънят, бях навсякъде, срещнах се с невероятни хора, направо няма да повярваш!

– Така ли, хайде по-бързо, че днес е тестът по история, нали?

– Тест???