В едно далечно царство, в едно господарство живеела царица Роза. Нейният народ бил беден, но много трудолюбив. Имали градини с рози, от които правили невероятни масла, парфюми, известни в цял свят. Съсед на Роза бил завистливият цар Елин. Той бил много богат, но мързелив. Народът му имал огромни гори с маслини, но даже не отивал да ги бере, а чакал сами да паднат на земята.

Един ден в царството на Елин пристигнали чужденци. Те били прогонени от земите си от зъл тиранин. Вървели дни и нощи, децата им умирали от студ и глад. Изтощени, ограбени от зли разбойници, те потропали на вратите на Елин. Той ги погледнал високомерно и казал:

– Вие, носите само болести и зарази! Отивайте далеч от тук!Не ви искам в земите си!

Болни, гладни, изтощени чужденците стигнали до царството на Роза. Царица Роза ги приютила, нахранила, обула, облякла.Дали им подслон.

Когато розите цъфнали всички задружно започнали да ги берат. Направили толкова много парфюми, че стигнали за целия свят. Царството на Роза станало богато и красиво.

Един ден гръм и мълнии раздрали небето. Пороен дъжд залял царството на Елин. Неговият народ бил стар и болен и не можел сам да се спаси. Реката преляла. Роза видяла, че съседното царство е в беда. Събрала своя народ и чужденците и всички заедно се притекли на помощ на Елин. Направили диги, спрели силната река, спасили съседите си.

Елин разбрал, че е сгрешил. Благодарил на Роза, извинил се на чужденците. Оттогава всички заживели задружно и щастливо!