Имало едно време цар. Никому той не правел дар. Имал само син. И жена. Някога имал повече от една. Всички изпъдил, та той не ги щял и на всички оставил следния дял – дъщеря и син. Избрал си юнак, но само един. И двамата били глупави, зли, уродливи. И никога, никога не били щастливи. Царицата, за радост, родила дъщеря. И двете били умни, добри и красиви. Малката принцеса  приличала на кокиче. Царят, за жалост, не щял нежното си момиче. Турил й дрехи бедняшки и го изпратил при хора сиромашки. Изпратил й само дребни парички, но в сиромашкия дом било радост за всички. Най-после пари! А вместо да кажат на девойката „Мети, готви!“, я настанили, както могли. Имали много животни- две кучета, две зайчета, коте, кобила и козел. Над къщата им кръжал даже орел. Мъжът бил дървар. Трябвало да храни своята челяд с този занаят. Имал осем деца. Едва успявал да ги нахрани с обяд, камо ли да се грижи за друго дете. Но царят му казал, ако ли не, на бесилката щял да се озове. Малката принцеса вършела всичката домакинска работа и майката станала готвачка. Новото дете кръстили Ели. Тя си останала принцеса, въпреки че цял ден зеленчуци трябвало да бели, за да помогне на майка си. Грижела се за малките братя и сестрички. Вкъщи помагала много на всички. Малко по малко забогатели. Майката отворила малко ханче. Най-добре можела да пече. Някои хора, вместо да заплатят десет жълтици, улавяли някoи птици. Ханджийката с радост ги пекла. Всички работели, особено Ели, и си почивали само в неделя. Момичето мечтаело да се отблагодари на милото семейство стократно, задето така добре се грижели за нея.

Един ден девойката извела на паша козела и започнала да пее. Принцът на съседното царство бил там и чул песнопойката. Влюбил се и я поискал за жена. Но царят, както много други царе, се развикал.

-Как ли пък не! Това момиче е от най-простите хора! Тя върви с добиче. Не става за царица.

Но царицата спокойно казала:

-На много хора гатанка съм давала. Може принцът да я вземе за жена, ако тя отгатне гатанка, поне една.

-Коя?-попитала девойката.

-Сутрин ходи на четири пръчки, на обяд- на две, а вечер- на три. Що е то?

-Човекът пълзи, когато е бебе и не прохожда веднага; ходи, когато е юноша, и се подпира с тояга, когато е стар -казало момичето.

–Точно така!-казала царицата.

-Да, но момичето не може да стане царица -казал царят.

-Виж, то е умно, ще е царица-умница. И толкова хубаво…

-И толкова бедно. Това въобще не е редно. То да става царица…

-Но е от царство съседно. Пък и скоро ще бъде богато, защото ще бъде жена на нашият син!

Царят не успял да придума царицата и, щял-нещял, съгласието дал си за сватба. И наистина почнал да се радва. Не поканил лошия цар- баща на снахата, а поканил семейството от гората. На младата царица й се родили много деца и никога не била унила. И мечтата й се сбъднала -за благодарност осиновителите си възнаградила.

Поука – истинското злато е не в торбата, а в душата.