В една гора живяли вълкът Робърт и заекът Руфас. Вълкът непрекъснато тормозел заека – тропал му по къщичката и ръмжал. Един ден Робърт гонил Руфас из цялата гора. Сърцето на зайчето почти изскочило от страх. Като започнало да се стъмва, вълкът Робърт се почувствал изморен и се прибрал вкъщи. Зайчето Руфас тръгнало с последни сили към хралупката си. По пътя за вкъщи Руфас си пожелал на глас:

– Искам някоя сутрин като се събудя да съм по-силен от Робърт!

С тази мисъл заекът заспал спокойно. На сутринта, когато Руфас се събудил, се чувствал някак странно. Излязъл навън и кого да срешне – пред къщичката го дебнел вълкът Робърт. Но когато Робър видял Руфас, се вцепенил и избягал. В този миг Руфас осъзнал, че сънят му се е сбъднал. Той решил да потормози няколко дни вълка. Отишъл при него и започнал да тропа по къщичката, да ръмжи и да го гони из цялата гора. Докато Робърт тичал със всички сили, осъзнал какво е причинявал на зайчето и рекъл:

– Руфас, обещавам повече да не тормозя теб и другите по-малки от мен животни в гората.

– Благодаря ти Робърт, точно това исках да чуя – казало зайчето.

И в тоз час всичко се върнало по старому, но вълкът вече не посмял да тормози по-малките и по-слабите от него.