Имало едно време едно семейство. Майката била учителка, а бащата бил продавач. Те си осиновили бухалче. Така станали голямо семейство. Бухалчето обаче още било много малко и имало странен навик – да рисува върху стените с нокътчета. Това обезпокоило родителите и се наложило да му забранят да излиза от клетката, докато те са на работа.

Един ден родителите тръгнали за работа и заръчали на бухалчето да не излиза от клетката, както важала забраната. В началото то можело да се забавлява и в клетката, но после го обзело чувството, че трябва да излезе и да нарисува истински шедьовър. Без да се усети кога, малкото птиче вече летяло свободно из стаята и малко преди времето за прибиране на родителите, вече било изподраскало всичко наоколо. Прозорецът обаче, за негов късмет, бил отворен. Случайно наблизо минавала една фея. Тя видяла малкото художниче и влязла през прозореца. Тъй като на родителите нямало да им хареса безпорядъка в къщата, тя се сепнала. Феята много искала, хем да запази картината, хем стените да са чисти. Но как да стане това? Тя се сетила – веднага влязла в стаята и казала на бухалчето:

– Слушай какво, бързо в клетката, а аз със своята вълшебна пръчица ще направя така, че твоят шедьовър да се запази, а стените да са чисти! Бухалчето се съгласило и останало в клетката, без да създава повече неприятности.

Феята бързо замазала стените. Тъкмо свършила и родителите се прибрали. Щракнала с пръсти и изчезнала незабелязано. Родителите се зарадвали безкрайно много, като видели, че няма нищо счупено, нито надраскано, че стените били дори по-бели, а бухалчето си седяло в клетката и си почивало.

На следващия ден родителите пак отишли на работа и заръчали на своето дете да не излиза от клетката. Феята вече знаела за таланта на бухалчето, решила този път да долети с лист хартия още преди то да излезе самичко от клетката. Бухалчето се зарадвало, че има някой, който го разбира.

Така всеки ден родителите се прибирали от работа и заварвали къщата чиста и спретната. Родителите знаели, че бухалчето няма повече да драска стените. А бухалчето много се радвало, че намерило начин да показва своя талант.