Живеел баща с трите си дъщери. Майката била починала още докато двете момичета били много малки. Голямата дъщеря поела грижите в домакинството и в отглеждането на по- малките си сестри. Колкото била работлива, толкава била и добра. Работела от сутрин до вечер. Изпълнявала всичко,  което  искали сестрите ѝ. Неусетно тя се превърнала в тяхна слугиня. Те пораснали, но не се научили на работа. Сестра им не се сърдела.  Мислела, че  с времето ще се променят, но уви.

Един ден покрай тях минала старица, която носела тежки торби. Момичето се притекло на помощ. Възрастната жена останала доволна. Друг път, като минавала оттам, старицата видяла двете момичета. Те отказали да ѝ помогнат. Тя се обидила, но си спомнила за онова момиче, което само  предложило помощта си, и се усмихнала…

След няколко дни старата жена потърсила най-голямата сестра  и ѝ подарила едно хубаво огледало. То  не било обикновено, а вълшебно. Който се оглеждал в него, виждал своето бъдеще.

Момичетата често заварвали своята сестра, докато си почива , да взема огледалото в ръцете си. Оглеждала се в него и се усмихвала загадъчно, защото  виждала прекрасните години, които ѝ предстоят. Точно това накарало сестрите да проявят любопитство. Те искали от сестра си огледалото, но то отразявало само лицата им, като всяко друго огледало.

Скъпите дарове са само за специални хора.