Нощ е.Вали сняг.Всичко е побеляло.Чува се как скърцат ботушките на бедното дете от града в снега.То пристъпва бавно напред.На къде ли отива то?Изведнъж пред него си вижда една голяма къща.Разбира се, то ще иска да надникне вътре.Нека и ние го направим!Това е толкова прекрасно!Отрупана маса с лакомства, огромна камина, прекрасна елха и още великолепни неща, за които то само можеше да си мечтае.Явно му хареса всичко това, щом съблече изпокъсаното си палто, събу протритите си обувки и седна на кожения диван.Тогава зърна нещо правоъгълно и доста голямо същество.Зачуди се.Никога не бе виждало такова нещо.Обаче изведнъж забеляза оранжево листче, на което пишеше „телевизор”.Сети се, че богатите деца, с които се събира бяха разказвали, че за Коледа получили най-огромните телевизори.Също така си спомни, че когато беше на гости при неговия най-добър приятел, той му пусна телевизора и двамата гледаха анимации.Но се замисли- как ще го пусне, като никъде няма дистанционно?Тогава пред него се случи чудо- от нищото се появи бяло дистанционно, същото като на приятеля му.Беше доста щастлив, защото отдавна не беше гледал телевизия и му беше интересно дали още се излъчва любимата му анимация.Веднага го грабна, натисна червеното копче и видя, че дават любимата му анимация.Той я гледа с часове, след което се измори и реши да си легне.Качи се по стълбите, за да отиде на втория етаж и там видя голяма стая.В нея имаше голямо легло, голям гардероб и най-важното- лаптоп.Той знаеше за лаптопа от неговите приятели.Дори беше влизал в интернет.Знаеше доста сайтове с игри и веднага реши да влезе в тях.Така с часове седя и пред лаптопа, но накрая се измори толкова много, че заспа на бюрото.На сутринта слезе на долния етаж и завари до елхата куп подаръци, на масата любимата му закуска а пред вратата бяха неговите приятели, които бяха дошли, за да го поздравят за новия дом и да му подарят подаръци за Коледа.Но дали това беше истина?Дали беше реално?Момчето се събуди, но наистина беше в този чудесен дом.Така той заживя там и всеки ден канеше приятелите си, за да си играят.