Един баща имал трима синове. Най-големият се казвал Петър. Той бил лаком и мързелив. Не ценял нито чуждия труд, нито чуждото мнение. Вторият брат бил Любо. Отличавал се с веселата си душа, която жадувала за забавления. Третият носил името Владимир. Бил умен и работлив, знаел стойността на парите и ги изкарвал с честен и упорит труд.

Бащата обичал много децата си, но усещал, че няма още дълго да бъде с тях. Затова ги събрал и им казал:

–  Вече съм стар. Ще разделя наследството си на трима ви по равно, за да си имате свои домове, в които да отгледате в мир и с радост вашите деца.

На всеки подал еднакво тежащо вързопче със събирани дълго пари. Момчетата благодарили, поклонили му се до земята и му целунали ръка. Животът им продължил както преди. Не след дълго бащата се споминал. Младежите постепенно забравили бащината заръка и всеки посягал към парите си както намери за добре. Минало се време, а наследеното започнало да се изпарява като вода на силно слънце.

Първият започнал да харчи от наследството за богати трапези, на които се наслаждавал не със сърцето, а със стомаха си. Вторият пресполовил парите за удоволствия. Само третият не посегнал към тях, ами ги и увеличил с упорит труд.

Минала зимата, но бащината къща от силните ветрове и снегове се пропукала. Керемидите й се изпочупили и тя се килнала встрани. Скоро момчетата щели да останат без дом, а бащината дума никой нямал право да пречупва на две. Трябвало тримата братя да помислят, да решат какво ще правят и да действат. И ето – започнали да строят своите къщи. Най-големият брат купил евтини материали за строежа с парите, които му останали. Средният имал малко повече средства. Успял да се снабди с повече и с по-качествени неща, но не успял да завърши къщата изцяло. Само третият брат построил здрава и стабилна къща.

Дошла зимата. Времето било много студено и снегът трупал, и трупал бяла покривка. Силният вятър счупил част от прозорците на къщата на най-големия брат. Той взел малко багаж и отишъл при средния по възраст. Влязъл у тях с надежда да намери подслон, но и там било доста хладно, защото къщата била недовършена. Двамата палили огън, ала  покривът бил рехав – без довършено покритие отгоре, а снежинки и ветрове все намирали пролука и крадели от топлината. Нещо все проскърцвало и свирело зловещо. Тогава братята решили да отидат при най-малкия. И добре, че напуснали къщата навреме, защото поради натрупалия се отгоре сняг, покривът поддал и скоро се срутил.

Владимир приел с радост братята си. Нагостил ги с каквото имал. Не била богата трапезата му, но пък всичко било приготвено с любов, вкусно и питателно. Той натоплил и душите им с мъдри слова. Припомнил  каква заръка са получили от баща си – за здрави домове, в които с мир и любов да създадат хубави семейства и да отгледат децата си в радост.

Момчетата живели заедно и успели да посрещнат пролетта в добро здраве, с добър опит и с убеденост, че всичко може да бъде постигнато, ако бъде истински желано. Двамата братя успели с общи усилия и чрез съветите на малкия си брат да построят свои домове – хубави, стабилни, уютни. Всички живели дълго и щастливо. Народили им се деца, които възпитали в труд и уважение. След време и те създали свои деца, които също възпитали така. Построили стабилни домове. Създали здрави семейства. Сигурно тази история ви е позната. И сигурно е като вашата. Но и дори да не е съвсем така, вие можете да я създадете. От вас зависи. Всичко се постига с труд, честност, упоритост и любов!