Живели някога трима братя. Те били много бедни. Едвам свързвали двата края. Сиромашията им омръзнала и решили да избягат от нея. Тръгнали по широкия свят. Надявали се да намерят късмета си.

Минавали покрай реки и планини. Валели ги дъждове. Пекло ги слънце. Влизали в пещери. Изкачвали била. Не успели да намерят късмета. Един ден най-малкият брат попитал другите:

– Братлета, а знаете ли как изглежда той?

– Със сигурност е мъж, но не знаем, а и не сме се замисляли – отвърнали те.

– Тогава да вървим по света и да видим кои мъже ще ни заприличат на Късмета.

– Ами точно какви черти трябва да има? – запитал големият брат.

Другите двама се замислили. Почесали се тук, почесали се там, но нищо не могли да отговорят. Докато се чудили, минали съмнителни хора. Те носели чували и се прикривали в тъмното. Приличали на крадци. Първият имал лисичи поглед, а вторият бил намръщен.

– Тези двамата отпадат. Ние търсим Късмета Той е един, а тези са двама.

Братята продължили пътя си. Вървели, вървели, стигнали до един голям град. Минали през градските порти. Отнякъде се чувала шумотевица. Братята тръгнали натам. Оказало се, че това е пазар. Мъже на различна възраст продавали всевъзможни неща на сергии. Едни от тях имали бради, други били с мустаци. Имало стари, но имало и млади. Как сред тълпата да отличат кой се казва Късмет? Повикали, повикали, ала никой не се обадил.

– Ха сега – рекъл най-малкият – тук явно не е идвал Късмета. Никой не го вика по име. Да ставаме и да го търсим по други места. Късметът сигурно не иска да се показва на всеки.

– Така е, явно се крие, за да не го намерят всички. Той трябва да се заслужи.

Братята решили да напуснат града. Отново се заскитали по пусти места, по гори, по планини. Късметът не им се явявал някъде. Питали навсякъде има ли човек с такова име. Никой не знаел къде е, но всеки бил чувал за него. Когато съвсем се отчаяли, седнали на една поляна. Имали само по парче хляб в торбичките си. Трябвало да им стигне за цял ден. Наблизо минал възрастен човек. Той попитал младежите дали може да приседне до тях, за да си почине. Направили му място, подали му ръка. Дали му от водата и хляба си. Поприказвали си. Човекът разбрал какво ги мъчи. Посъветвал ги да внимават къде вървят, защото може да е до тях, дори да застане пред краката им.

Момчетата се почудили, но възрастните хора имат опит. Можело и така да е. Щом си починали добре, тръгнали пак на път. Стъмнило се, а не могли да стигнат до град или къщурка. Големият брат се спънал в нещо, наранил крака си. Не можели да продължат. Спрели. Наклали огън, за да не ги доближават горските животни. Пренощували в гората. На сутринта видели един голям камък с интересна форма и цвят. Проявили любопитство. Той се ронил като хляб. Взели си по едно парченце в торбите, но решили да го преместят, за да не пречи на други хора. Отдолу почвата била мека. Разровили я. Намерили съкровище. Поделили си го. Спасили се от немотията. Построили си домове. Имали златни ръце. Били работливи. Направили си работилнички. Единият шиел дрехи. Другият правил обувки, а третият станал ковач.. Не спрели да работят. Знаели, че дарените отгоре им пари ще свършат бързо.

Така и не разбрали как изглежда късмета – стар ли е, млад ли е…В едно обаче вярвали – дори и да навести някого за кратко, ако човек не се труди, той бързо ще избяга от него.