Един слънчев пролетен ден Калина стоеше на балкона. Беше топло още от зори. Тя гледаше към планината, когато пред нея падна една пеперуда. С ужас забеляза, че едното и крило е наранено. Дъхът и спря от мъка, мислеше как да и помогне. Крилцата и бяха нежни като паяжина с краски по красиви от многоцветна дъга. Развълнивуна тя повика по-малката си сестра Виолета:

– Сестричке мила, бързо ела!

Двете гледаха това безпомощно създание и се чудеха как да му помогнат. Тогава се случи нещо! Калина чу един тих гласец, който я остави без дъх. Малката пеперуда и каза:

– Заведи ме при хълмът на пеперудите, защото само там ще ме излекуват.

Калина недоумяваше, как само тя разбира езика на пеперудата, но не го мисли дълго, а поеха нагоре по хълма.

Стигнаха почти до върха, когато ги посрещнаха много и невероятни пеперуди – бели, сини, жълти и зелени – от красиви по-красиви. Смаяни двете сестри затанцуваха с тях. През това време пеперудата майка намаза болното крило с вълшебен прополис и малката пеперуда оздравя на мига. Всички бяха безкрайно щастливи и благодариха на момичетата за добрината им. В знак на благодарност те организираха най-хубавото пеперудено парти за тях.

Край