Аз съм малката червена роза под твоя прозорец. Може да съм малка, но знам много неща – красиви неща. Живея под прозореца на две сестрички – Мария и Дани. Когато ме посадиха в тяхната градина, бях малко нещастна. И знаете ли защо? Аз бях посадена от баба в градината на старата къща на село. Дълго време живях под един буркан – така баба ме пазеше от студа и врагове. После ми даде да погледна света и всеки ден се взираше в мен. Аз си мислех, че много ме харесва. Но знаете ли какво стана? Един ден баба дойде и ми каза, че съм много хубава и няма как да остана в нейната градина! Щяла да ме даде в града, да крася друга градина, защото градското пò ми отивало! Оле, ужас!

Хвана ме страх – как ще живея в центъра на града? Представях си, че ще дишам тежък и замърсен въздух от колите и заводите. Но не е така. В двора на тази къща се чувствам изключително щастлива. Най-напред почувствах топлината на детските ръце, които ме засадиха в градината. Двете момичета търсеха най-слънчевото и топло място, защото искаха да цъфтя възможно по-дълго време. Стараеха се да ме окопават и поливат заедно с тяхната майка и татко. Всяка сутрин идваха да видят дали моите пъпчици вече са се разтворили и колко са червени.

Няма да повярвате, но един ден целият клас на Дани дойде да ме види, защото тя беше разказала за мен на всички. Много ми стана приятно! И се изчервих, въпреки че не ми личеше толкова! Все пак съм червена, нали?

Един от хубавите моменти за мен е, когато Дани пее народни песни от Пиринския край. Те са толкова интересни и мелодични. Имам си една любима и Дани  всеки път не пропуска да я изпее. Как се казва ли? „Дойди, дойди, либе ле“ – невероятна е! Трябва да я чуете и със сигурност ще я харесате и вие!

Мария пък е много нежна с мен. Идва често в градината. Почиства ме и ме гали, гали. Много обича червени рози и веднъж я чух да казва, че това е истинското цвете за една млада дама. Пак се изчервих! Толкова ми е хубаво сега в тази градина. Всеки ден гледам изгрева над камбанарията на църквата, която е точно пред къщата. Всеки ден гледам децата, които играят в градинката на воля. Слушам техните приказки и смях! Изобщо, чудесно е да си червена роза!