Имало едно време момченце, което ходело на училище. То се казвало Емо. Децата му се смеели, защото момченцето нямало приятели. Емо не обръщал внимание на присмеха им.

Един ден Емо се разхождал. На една поляна видял деца да играят футбол, а на друга поляна видял деца да играят на криеница. Първо той помолил децата от първата поляна да играе с тях на футбол. Но когато се изгубила топката, те го обвинили и не искали да играят повече с него.

Емо много се натъжил. Прибрал се и се затворил в стаята си. Един ден излязъл до магазина и видял деца да идват към него. Те го повикали да играе с тях. Емо много се  зарадвал. До този момент никой не го бил молил да играе с него. Той се съгласил.

Минало много време. Емо се сприятелил с децата и всяка седмица, когато слънцето залязвало, те играели на криеница. Винаги си споделяли. Той вече си имал приятели и никога не страдал.