Един ден на мен ми се доспа. Аз отидох в моята сая. Тъкмо поседнах да си легна в моето легло и в един момент баща ми влезе в стаята и ми каза:
– Хайде, Ели, да излизаме навън с колелото!
И аз отговорих:
– Добре, тате!
И ние излязохме. Там аз се качих на колелото и закарах бързо, както много обичам!
След като се разходихме и се върнахме в къщи на мен все още ми се спеше… Наобядвахме се, аз се прозях и казах на мама, че ми се спи. Мама каза:
– Отиди да си поспиш!
Аз отвърнах:
– Добре, мамо!
И аз отидох в моята стая, легнах в моето легло и затворих очи… започнах да заспивам. Изведнъж мама влезе в стаята ми и пусна телевизора. Аз се прозях, отворих си очите, много се зарадвах и веднага загледах с ококорени очи. В един момент се изморих много, все пак още много ми се спеше. Мама каза:
– Ели, хайде трябва да си напишеш домашните.
Тати също каза:
– Да, домашните те чакат. Хайде трябва малко труд за тях, те няма да се напишат сами.
Аз станах, отворих си тетрадката и видях, че всички домашни са написани. Обърнах се към тати:
– Тате, ама те домашните са написани…
– Какво това е невъзможно!
– Ама, погледни де!
Той погледна, разтърка очи и видя, че са написани.
– Урааа! Няма да пиша домашни!
И си отидох в моята стая да си почина, но се сетих, че не съм вечеряла и не съм си мила зъбите. Навечерях се, измих си зъбите. Легнах отново и заспах. На другата сутрин мама ме събуди и каза, че е събота. Аз много се зарадвах. Почудих се какво да правя и реших да потърся магията, която ми беше написала домашните. Погледнах под леглото, там имаше кутия. Отворих я и от нея излезе фея.
– Ти ли ми написа домашните?
– Да – отвърна тя!
– Тогава си пожелавам едно легло, за да си почина в него.
Феята изпълни желанието ми, аз полегнах и заспах така сладко както никога.
И така разбрах, че за да ти се сбъдне нещо, трябва първо да си го пожелаеш!