Един ден на мен ми се доспа. Аз отидох в моята сая. Тъкмо поседнах да си легна в моето легло и в един момент баща ми влезе в стаята и ми каза:

– Хайде, Ели, да излизаме навън с колелото!

И аз отговорих:

– Добре, тате!

И ние излязохме. Там аз се качих на колелото и закарах бързо, както много обичам!

След като се разходихме и се върнахме в къщи на мен все още ми се спеше… Наобядвахме се, аз се прозях и казах на мама, че ми се спи. Мама каза:

– Отиди да си поспиш!

Аз отвърнах:

– Добре, мамо!

И аз отидох в моята стая, легнах в моето легло и затворих очи… започнах да заспивам. Изведнъж мама влезе в стаята ми и пусна телевизора. Аз се прозях, отворих си очите, много се зарадвах и веднага загледах с ококорени очи. В един момент се изморих много, все пак още много ми се спеше. Мама каза:

– Ели, хайде трябва да си напишеш домашните.

Тати също каза:

– Да, домашните те чакат. Хайде трябва малко труд за тях, те няма да се напишат сами.

Аз станах, отворих си тетрадката и видях, че всички домашни са написани. Обърнах се към тати:

– Тате, ама те домашните са написани…

– Какво това е невъзможно!

– Ама, погледни де!

Той погледна, разтърка очи и видя, че са написани.

– Урааа! Няма да пиша домашни!

И си отидох в моята стая да си почина, но се сетих, че не съм вечеряла и не съм си мила зъбите. Навечерях се, измих си зъбите. Легнах отново и заспах. На другата сутрин мама ме събуди и каза, че е събота. Аз много се зарадвах. Почудих се какво да правя и реших да потърся магията, която ми беше написала домашните. Погледнах под леглото, там имаше кутия. Отворих я и от нея излезе фея.

– Ти ли ми написа домашните?

– Да – отвърна тя!

– Тогава си пожелавам едно легло, за да си почина в него.

Феята изпълни желанието ми, аз полегнах и заспах така сладко както никога.

И така разбрах, че за да ти се сбъдне нещо, трябва първо да си го пожелаеш!