Един ден мама Меца каза на своето мече:

-Мечо, тръгвай за вода и не прави пак беля!

Мечо тръгна за вода и направи беля – стомната счупи и му се наложи нова да купи. Но си беше забравило парите то,трябваше да я спечели с добро. Срещна Лиса насред път и й каза този път:

-От твойте хитрини не ме е, Лисо, страх!

Но нали е Мечо малък и плах. Ала продължи да разпитва:

-Какво е онова? Стомна ли е това?

Лиса му отвръща:

-Ако ми налееш вода, ще ти дам стомна!

Тръгна Мечо за вода, но Лиса все прави му беля – ту спъне го с крак, ту удари му шамар, пак и пак. Но накрая Мечо рече:

-Край! Не мога вече! Ту ме спънеш с крак, ту ми удариш шамар, пак и пак!

Но Лиса не се дава:

-Няма да измъкнеш нищо без труд оттук!

Ала случи се така, че Лиса след малко заспа.

Мама Меца се притесни, започна да вика из гори:

-Мечо,Мечо къде си Мечоо!

През това време Мечо вече беше стомната взел и в къщи се прибрал. Мама Меца започна да му се кара, че я кара да се притеснява.

На сутринта Лиса се събуди и видя, че стомната я няма. Запачна да си мисли :,,Ах, аз как можах,че заспах!”Но видя пред себе си вода.

През това време Мечо и мама Меца се сдобриха и заедно Лиса откриха

Мама Меца на Лиса се скара:

-Ти защо си спъвала с крак моето мече и си му удряла шамари пак и пак?

Лиса отговаря:

-Разкайвам се и много съжалявам, защото виждам какво е добро направил, въпреки всичкото мое зло!

И накрая всички се сдобриха и в хралупите се скриха. Добро прави и добро ще ти се върне!