Том и Джесика са сирачета, които вървят по булевард с разхождащи се мъже и жени с чадъри.

ТОМ: Много силно вали.

ДЖЕСИКА: Да, да се скрием някъде на сухичко.

Те тръгват по булеварда и стигат до края му. Там има само една черна врата, а улицата няма разклонение.

ТОМ: Можем да застанем под стряхата на тази врата, докато отмине дъжда.

ДЖЕСИКА: Добре.

Том и Джесика се подслоняват под стряхата. Вратата се отваря и те падат вътре.

ТОМ И ДЖЕСИКА: Ааааааааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!

Точно до вратата седи стар, прегърбен дядо с лула. Държи свещ.

ДЯДОТО: Здравейте.

Том и Джесика се оглеждат, виждат дядото и се отдръпват стреснато.

ДЯДОТО (изправя се): Не се бойте от мен. Нищо няма да ви направя.

Том и Джесика посочват лулата на стареца.

ДЯДОТО: Това е лула. Тя няма да ви направи нищо. Изгаснала е от студа в тази стая, в която сме от сто години.

ДЖЕСИКА: Кои вие?

ДЯДОТО: Ние, племето. Ей, хора-аааа! Елате да посрещнем новодошлите сирачета.

ПРОРОЧИЦАТА: Те ще ни измъкнат от тук! Ще намерят ключа!

ТОМ: Кой ключ?

ПРОРОЧИЦАТА: Ключът за нашата безизходна ситуация. Ключът в чувала е ключът за кутията, в която е ключът за кутията, в която е ключът за кутията, в която е ключът за кутия…. Уф, обърках ги. (Мърмори си под нос) Май трябваше да я слушам тазии…

МАЙКАТА: Учителка ли искаше да кажеш?

ПРОРОЧИЦАТА: Ти пък как ме чу?(Високо) Тъй де. Във всяка кутия има ключ за следващата, а в последната – за черната врата. Предчувствувам, че всички те са някъде тук, из тези пет, огромни стаи.

МАЙКАТА: Ти така предчустваше и че ще има таратор за обяд. Ммммммм…А ни дадоха синя супа с броколи.

ПРОРОЧИЦАТА: Ама сега ще проверим. (Размахва ръце все едно прави магия.) Виждам, че те могат да разберат.(към Том и Джесика) Вие трябва да попитате стражите дали е така.

ТОМ: Стражите?

ДЯДОТО: Да, ние сме пленници. Всеки ден двама от стражите идват и взимат по капка кръв от всеки от нас. С това се хранят.

ДЖЕСИКА: Но това е ужасно!

МАЙКАТА: Е, не чак толкова. Не сте ли чували за кръвопускане? По-ужасното е, че няма достатъчно храна и светлина. Заприличах на чупакабра в тази тъмница. (Вади грим и започва усилено да се маца)

ТОМ (тихо на Джесика): Тук май всички са полудели….

ДЖЕСИКА: И ти щеше да полудееш, ако седиш с тях на тъмно сто години. Трябва да ги изведем.

В това време влизат стражите. Те са малки и прегърбени.

ПРОРОЧИЦАТА (тихо на Том и Джесика): Питайте ги сега!

Том и Джесика кимат. Стражите, гърчейки се, тръгват от човек на човек.

СТРАЖИТЕ: Дай капка кръвчица, Дай капка кръвчица! Дай, дай! Кръв, кръв!

Всеки им дава по една капка кръв. Идва ред на Том и Джесика.

СТРАЖИТЕ: Дай капка кръвчица.

ДЖЕСИКА: Кажете ни само едно нещо и ще ви дадем две капки.

ТОМ: Какаво правиш? (шепне)

ДЖЕСИКА: Ще разбереш.(шепне)

ПЪРВИ СТРАЖ: ЪЪЪЪЪ …. Това някаква игра ли е?

ДЖЕСИКА: Да. Сега ще поиграем на „Въпроси и Отговори”, а който отговори правилно, получава награда.

ПЪРВИ СТРАЖ: Аз,аз,аз,аз!

ВТОРИ СТРАЖ: Мой! Махай се!

ПЪРВИ СТРАЖ: Не, ти се махай!

ВТОРИ СТРАЖ:Ще видиш ти!

ПЪРВИ СТРАЖ: Обичам игрите повече от теб. И съм много по- добър. Следователно ще спечеля. Разбра ли?

ВТОРИ СТРАЖ: (удря го по главата): Няма, щом те забаламосам! (към Джесика): Какъв е първият въпрос?

ДЖЕСИКА: Има ли кутии с ключове в тази пет ,,огроомни стаи”.

ВТОРИ СТРАЖ: Амиии…. (към първи страж) Ти знаеш ли?

ПЪРВИ СТРАЖ: Да, аз ги скрих там като бях малък.

ТОМ: Браво! Втори въпрос: Къде са?

ПЪРВИ СТРАЖ (нещастно свива рамене): Забравих. Затова сме тук.

ВТОРИ СТРАЖ (пак го удря по главата): Мълчи! ( С ръце на кръста) Ние искаме да сме тук! Ние сме страшни и обичаме тъмното! То е нашата родина! (Вдига ръка в юмрук)

Том и Джесика го гледат недоумяващо.

ВТОРИ СТРАЖ: Да, ние сме страшни страшилища! ( И той вдига юмрук. Към Том и Джесика) А къде ми е наградата?

ДЖЕСИКА: Че ти не можа да отговориш! Питай някого и ела пак.

СТРАЖИТЕ ( излизат, мърморейки): Ще опитаме пак, да попитаме,да,да…Ще опитаме пак, да хайде де, трябва да попитаме. Да, да…

ДЖЕСИКА: Хайде да тръгваме.

МАЙКАТА: Чакайте! Ханааа!

От племето дотичва дете

МАЙКАТА: Това е Хана. Тя е единственото дете на племето. Вече веднъж се опита да избяга и затова знае всичко за това място. Ще ви бъде водач.

ХАНА: Първо трябва да минем през тази врата. Там има един много досаден жабок.

ТОМ: Аз ще се оправя с досадника. Благодаря. Тръгваме.

ПРОРОЧИЦАТА: Побързайте!

Трите деца влизат през вратата.

ХАНА: Трябва да минем по моста над блатото.

Докато преминават, от блатото изскача Жабокът и им препречва пътя.

ЖАБОКЪТ: Квак квак!

ДЖЕСИКА: Не те разбирам, нещо искаш да ми кажеш ли?

ЖАБОКЪТ: Квак а квак ква квак!

ДЖЕСИКА: Пак не разбрах нищо. Сега ще пробвам на твоя език: Кве е кве ке ке брекекек.

Жабокът я гледа слисано. Явно и той не я разбира.

ХАНА: Сигурно говориш на диалект. (подсмихва се)

ДЖЕСИКА (троснато): Напротив. Той говореше на диалект.

В това време Жабокът посочва една алена роза и показва с жестове, че Джесика трябва да я откъсне. Джесика отива и откъсва розата. Подава я на Жабока, който се преобразява в човек.

ДЖЕСИКА: Ах!

ЖАБОКЪТ: Сега мога да ви кажа, мадмоазел, колко се влюбих във Вас в мига, в който ви зърнах. Поднасям Ви тази алена роза, която сама си откъснахте.

ДЖЕСИКА: Леле!

ЖАБОКЪТ: Мадмоазел, ще ми окажете ли честта за един кратък танц?

ДЖЕСИКА: Олеле!

Жабокът натиска едно копче в розата.

ДЖЕСИКА: Ах, мосю! Ще Ви окажа честта за един кратък танц.

ЖАБОКЪТ: Маестро, музика!

Започва валс, който постепенно преминава в какафония. Жабокът сковано се препъва и върти Джесика все по-бързо. Том се хваща за главата. Той скача и дръпва Джесика толкова рязко, че магията се разваля. Джесика се оглежда объркано. Вие и се свят от въртенето на жабока. Хана отива при нея и я завърта в обратната посока.

ЖАБОКЪТ: Дуел ли е това мосю?

ТОМ: Не…

ЖАБОКЪТ: Вие се опитахте да ми откраднете девойката и аз ще Ви убия, за да не пречите на нашата любоввввв!

Жабокът връхлита върху Том, размахвайки розата като меч. Том бързо откъсва едно листо и започва да се брани с него. Накрая Том поваля Жабока.

ЖАБОКЪТ: Сбогом мосю, но ще се срещнем отново някой пъъът, квъъът, квъък, кваак , квак!

Започва да се свива, превръща се отново в жаба и квакайки изпълзява навън. Междувременно блатото е пресъхнало и там се появява кутия.

ХАНА: Ето какво търсехме…..

Грабва кутията, отваря я и изважда ключ. Тримата танцуват от радост и тръгват към следващата стая. Хана прибира ключа в джоба си.

ТОМ: Пророчицата беше права за Жабока! (към Джесика) Трябва да внимаваш повече!

ХАНА: Ето я следващата врата. Там са двата ангела – Любов и Хармония. Не приемат някой да си няма половинка. Аз едвам избягах от тях.

Влизат през друга врата. Ангелите се държат за ръце и танцуват.

ХАРМОНИЯ: Здравей, Хана. Кого ни водиш?

ХАНА: Това са Том и Джесика. Те са новодошлите сирачета.

ТОМ: А вие няма ли да се представите?

ХАРМОНИЯ: Ние сме Любовта и Хармонията. Всяко човешко същество има нужда от нас. Вие влюбени ли сте? (към Хана) За теб не питам. Последния път до гуша ми дойде от твоите капризи.

Хана се скрива зад Джесика и започва да се киска.

ДЖЕСИКА: Не, ние сме просто брат и сестра.

ЛЮБОВ: Хей, момче, теб би трябвало някой да те обича, а?

ТОМ: Не, ние сме сираци. Никой не ни познава.

ХАРМОНИЯ: Ами теб?

ДЖЕСИКА: Не.

АНГЕЛИТЕ ( в хор): Ах, какъв ужас!

ЛЮБОВ (към Хармония): Трябва да им създадем половинки! Да, точно така!

ХАРМОНИЯ: Добре. Сега ще донеса материалите.

Довежда статуи, увити с чаршафи. Започват да ги оформят.

ХАНА: Започва се. Това ще отнеме цяла вечност. Да тръгваме.

ДЖЕСИКА: Но не сме намерили ключа. Може би е в някоя от статуите.

Двамата с Том се приближават.

ДЖЕСИКА (към ангелите): Може ли да погледнем какво правите?

ЛЮБОВ: Разбира се.

Любов хваща са ръка Джесика и танцувайки я повежда.

ЛЮБОВ: Така сърце от мелез, между пъдпъдък и прелестната Бел…. Капка от това… и – воала! Тя ще обича Том. Ръцете с пръсти, оформени, не, не криви… прави, да точно така. Том, колко си висок?

Вади ролетка и премерва Том.

ЛЮБОВ: Така, един и петдесет… точно толкова, да, да… Устните, красиви с малко червило ( вади червило от джоба си и усилено намазва момичето)… Том искаш ли да има нещо друго?

ТОМ: Ами… незнам…може …дрехи!

ЛЮБОВ: Оу, да, точно така! Хармония ще ми подадеш ли боите?

ХАРМОНИЯ: Момент, само да му направя шапката.

Хармония свършва и подава на Любов боите.

ЛЮБОВ: Благодаря. Така, ще я направим на розово-сини цветчета.

ТОМ (тихо на Джесика): Но те не са истински! А и мразя розово. А синьото хич не се съчетава хубаво с ро-зо-во-то! (силно) Готова ли е моята?

ХАРМОНИЯ: И двете са готови, eure Majestät!

ТОМ: Много е хубава! Чак ми се прииска да я целуна!

Засилва се да я целуне. Ангелите пляскат въодушевено.Том уж без да иска я блъска. Тя удря другата и двете падат. Между тях се появява черна кутия. Хана я грабва и я скрива. Ангелите са много нещастни.

ДЖЕСИКА (успокоява ги): Не тъжете. Тя и без това не ставаше за него. Много беше ниска. А и Том въобще не обича розово. А пък аз не харесвам момчета с шапки. Направете ни нови и ще се върнем.

Ангелите се усмихват и се залавят отново за работа. Децата се измъкват на пръсти. Но тази кутия е заключена. Хана изважда предишния ключ от джоба си и я отключва. След това ги повежда към следващата врата.

ХАНА:Това е стаята на дяволите. Не се плашете, не са толкова страшни.

ДЖЕСИКА (треперейки): Ддд-яво-лллли-те.

Дяволите се въртят около един казан и си пеят:

ДЯВОЛИТЕ: Грхргхрхр, прхркхрмхр…

Виждат децата и замръзват:

ПЪРВИ ДЯВОЛ: Кой смее да ни безпокои? Ей пак ли ти бе?

ХАНА: Аз, Том и Джесика.

ТОМ: А вие кои сте?

ВТОРИ ДЯВОЛ: Не е ли направо очевадно? Ха, ха, ха, хааааааааа!!!

ДЖЕСИКА (към Том): Наистина, нямаше смисъл да питаш. Остави ме да говоря.

(към Дяволите – небрежно) Случайно да ви се намира един непотребен чувал?

ПЪРВИ ДЯВОЛ: ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ… Да!

ВТОРИ ДЯВОЛ: Ама не така! Съвсем не е непотребен. Много си е употребен даже. Искате ли го?

ТОМ: Да.

ВТОРИ ДЯВОЛ: Тогава трябва да минете през нашите ужассссни изпитания.

ДЖЕСИКА: (решително) Добре!

Дяволите ги отвеждат до края на стаята и им посочват Мумията.

ПЪРВИ ДЯВОЛ (кискайки се към Джесика): Трябва да събудиш с целувка тази Мумия, хи хи хи…

Джесика се приближава.

ДЖЕСИКА: Е сега, какво да се прави. Иде ми да се намацам с кал, но тук няма.

Тя целува Мумията. Нищо не се случва. Хана шушне нещо на Том. Той дръпва Мумията за носа и тя се събужда. Става от чувала. Децата се споглеждат.

ХАНА: Ето го.

ДЯВОЛИТЕ: Е, добре де, целувката не беше нужна. Преминахте първото изпитание. А с второто какво ще правите?

Дяволите изчезват. Мумията се спуска след децата. Настига Джесика, докосва я и тя се вкаменява.След това продължава след Том и Хана.

ТОМ: Докога такааа?

ХАНА: Докато не те стигне. (говори задъхано, тичайки) Освен ако не скочиш… сам …. в тъмната дупка. Тогава …. ще се прибере, защото …. си прекалено смел … и… и не може … да … те изплаши.

Том и Хана стигат до дупката и скачат в нея. Мумията се оглежда объркано и тръгва да ги търси.

Появяват се Дяволите.

ПЪРВИ ДЯВОЛ: Я, какво си имаме тук? Замръзнало от страх момиченце…

Дяволите застават пред Джесика и започват да се кълчат. Толкова са смешни, че тя се рзмърдва.

ДЖЕСИКА: Том, Хана, къде сте?

ХАНА (отдалеч): Идваме. Чакай, само да се измъкнем от тези паяжини.

Влизат, махайки паяжините.

ВТОРИ ДЯВОЛ: А къде ни е Мумията?

ПЪРВИ ДЯВОЛ: Трябва да я намерим, защото иначе ще се загуби и едва ли ще я видим отново.

Дяволите излизат. Хана отива до мястото, където е стояла мумията и взима кутията от чувала. Вътре е третият ключ.

ХАНА: Вече имаме всички ключове. Да се връщаме.

Децата се връщат при племето. Щом Пророчицата зърва ключа, тя прегръща децата.

ПРОРОЧИЦАТА: Браво! Браво деца! Вече имаме ключ, но трябва да преминем през загадката на летящата котка, свирепия цербер и мишката. Внимавайте малките неща са злобни!

Вървят и стигат пред черната врата. Там са летящата котка, свирепият цербер и злобния прилеп.

ХАНА (тихо на Том и Джесика): Те имат една страшна нерешима гатанка.

ЛЕТЯЩАТА КОТКА: Сутрин ходи буба лаза и на буба май си мяза. (изиграва го)

ЦЕРБЕР:На пладне – на два крака, ала не е кос, ни сврака. (изиграва го)

ПРИЛЕПЪТ: Вечер на три крака се подпира и в тях сила не намира, та се чуди и се мае, как да ходи, сам не знае. (изиграва го)

ЛЕТЯЩАТА КОТКА: Що е то?

Настъпва мълчание. Всички са дълбоко замислени. Децата си шушукат.

ДЖЕСИКА (вика) : Сетих се! Сутрин буба лази – това е бебето! котката ни помогна и го изигра. (Котката измяуква, се превръща в нормална котка и се отърква в ръката на Джесика).

ХАНА: А прилепът изигра дядо. Вижте – третият крак е бастуна. (Прилепът се превръща в домашна мишка и с цвърчене се шмугва зад Хана.

ТОМ: Тогава Церберът трябва да е изиграл младеж.(Цербер се превръща в куче, започва радостно да лае и близва Том по ръката.

Хана отключва вратата.

ПЛЕМЕТО: На свобода сме! Браво! Брависимо! Вие дойдохте и ни измъкнахте! Сега как искате да ви се отплатим?

ТОМ: Ами ако може да ни осигурите дом?

ПРОРОЧИЦАТА: При кого искате да живеете?

ДЖЕСИКА: При дядото!

ТОМ : Да! Ще му помагаме!

ПЕСЕН

Happy end!